Адвокати

Етимологията на термина „advocatus ” (латински) се свързва с глагола „vocare”, който най-често бива използван в смисъл на „викам, призовавам, приканвам на помощ”. Лексемата „advocatio” пък, се използва в смисъл на „съдебна защита, помощ в съда”.

Древните римляни са осъществявали правораздаването публично на форум. Те са познавали материалното право в най-общи линии, но не всички са можели да го тълкуват и да правят изводи в защита на своите интереси. И макар те да апелират към познаването на правото от всички, проблемът за познаването на нормативната уредба се крие в нейната разбираемост. С течение на времето римските граждани и юристи се изправят не само пред проблеми, свързани с натрупване на множество нормативни актове, често с противоречиво или неясно съдържание, но също и за спечелването на общественото мнение в полза на определена кауза, представена пред магистратите. Последното е било от съществено значение, тъй като събраната на форума тълпа често е мотивирала съдията – арбитър в полза на определено решение.

Така се появява необходимостта от римските адвокати. Създават се и първите изисквания за упражняването на адвокатската професия, която до този момент е напълно свободна и достъпна за всички. Така адвокат можело да бъде само лице от мъжки пол, на определена възраст, юридическо образование и компетентност, с високи морални качества, социално положение, вероизповедание и куп други изисквания. Адвокатската професия е била недостъпна за жените - те могли да се защитават сами, но не могли да представляват чужди интереси в съда.

Мястото на съвременните адвокати е доста по-различно от това на колегите им от Древността.

Съвременното правораздаване във всичките му направления и на всички нива е немислимо без участието на адвокати. В много случаи те са необходими и във връзка с подготвянето на документи за участие в конкурси, за издаване на разрешения, лицензи, патенти и др. Адвокатската защита и съдействие обаче съвсем не са задължителни – нито по съвременното право (с някои малки изключения), нито в Древността. Те се налагат от необходимостта, от сложността на правната материя, от изискването за цялостно и задълбочено познаване на нормативната уредба и прилагането й по определени случаи.

Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридичеките лица при защитата на техните права и законни интереси. Адвокатската професия следва неотклонно икономическото и общественото развитие, запазвайки същността си и увеличавайки ролята си. Ценностите, които стоят в основата на адвокатската професия са защита на интересите на клиента, конфиденциалност и избягване на конфликт на интереси.

Адвокатите в България могат да изберат да членуват в адвокатски колегии, които са юридически лица с органи общо събрание и адвокатски съвет. Техният район, брой и седалище се определят от Висшия адвокатски съвет. Към настоящия момент адвокатските колегии в страната са 27 и техният брой е равен на броя на окръжните съдилища в Република България.